Аутизъм: състояние, аутистичен спектър и как се проявява

Аутизмът не е болест, а състояние. Това е комплексно невроразвитийно разстройство, което засяга начина, по който мозъкът обработва информация, общува и възприема света. То се проявява при хора от всички раси, етноси, социални слоеве, с различно образование, интелект, убеждения и религия – няма граници кого може да засегне.

През последните десетилетия случаите на аутизъм нарастват тревожно. Ако преди около 40 години (към края на 80-те години) разстройството е било рядкост – около 1 на 10 000 деца, то около 10 години по-късно честотата нараства до приблизително 1 на 500 деца. В началото на новия век тенденцията продължава – през 2008 г. около 1 на 150 деца имат аутизъм, а през 2010 г. – вече 1 на 110 деца по света се диагностицират с разстройство от аутистичния спектър. В следващите години данните се увеличават още повече – за 2018 г. статистиката сочи 1 на 44 деца с аутизъм, а най-новите анализи за 2020 г. (САЩ) показват, че вече 1 на всеки 36 деца на 8-годишна възраст е с аутизъм.

В България това състояние засяга десетки хиляди – по оценки от 2010 г. минимум 60 000 българи са в аутистичния спектър, а според по-нови изчисления делът им вероятно надхвърля 100 000. Забелязва се значимо разпределение по пол: момчетата са засегнати много по-често. През 2010 г. например 1 на всеки 91 момчета е бил с аутизъм, като рискът за мъжкия пол е приблизително четири пъти по-висок отколкото при момичетата.

Нерядко аутизмът се свързва с необикновени способности, а историята помни множество гениални личности, за които се смята, че са проявявали аутистични черти. Примери за такива известни фигури са Леонардо да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисън, Томас Джеферсън, Лудвиг ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Исак Нютон, Марк Твен, Винсент ван Гог, Стивън Спилбърг и Джим Кери, сред много други. Тези примери демонстрират, че хората с аутизъм нямат „горна граница“ – някои от тях могат да постигнат изключителни неща, макар други да се затрудняват в наглед елементарни задачи. Аутистичните личности нямат долна и горна граница – те могат всичко и… нищо, както казват близките им.

Аутизъм – същност

Аутистичният спектър е група състояния, при които е нарушено нервно-психическото развитие. Характеризира се с трудности в социалното взаимодействие и комуникацията, стереотипни поведения и специфични интереси. Важно е да се подчертае, че аутизмът не е болест в класическия смисъл, а особено състояние на развитието. За него няма скъпо струващи операции или трансплантации – няма „увредена“ тъкан, която да се отстрани или замени. Различна е само структурата на мозъка, по-точно начинът, по който мозъчните клетки са свързани помежду си. Смята се, че на децата с аутизъм липсват достатъчен брой нервни връзки (синапси) в кората на главния мозък, което забавя обработката на информацията и води до нетипични реакции и поведение в някои ситуации.

Учените продължават да изследват причините за аутизма, но е ясно, че състоянието има генетичен характер – т.е. засяга развитието на мозъка още от ранна възраст. Въпреки това не се унаследява самият аутизъм като конкретна диагноза, а по-скоро типът нервна система – например нервна система, която е по-лабилна, чувствителна, лесно податлива на стрес. Такъв вроден темперамент не означава непременно, че детето ще развие аутизъм, но при неблагоприятни обстоятелства (силни стресови фактори в най-ранна възраст) е възможно да се „отключи“ аутистично поведение.

В първите четири години от живота човешкият мозък преминава ускорено през всички еволюционни етапи на развитие, които човечеството е извървяло за хилядолетия. Ако в този критичен период детето преживее много силен стрес, нормалното неврологично развитие може да заседне на нивото, до което е стигнало в момента на стреса. С други думи, мозъчната „еволюция“ спира преждевременно, а в резултат някои висши структури (като мозъчната кора) остават недоразвити откъм междуневронални връзки. Колкото по-рано в живота на детето настъпи такъв блокаж в развитието, толкова на по-ниско функционално ниво може да остане то. Ако например сривът стане съвсем рано – още на нивото на базисната увереност (около първата годинка), е възможно детето изобщо да не проговори или да го направи много късно и трудно, проявявайки дълбоки дефицити. Ако пък неврологичното развитие е било прекъснато по-късно, когато мозъкът е достигнал по-високо ниво, детето може да функционира на относително по-високо ниво дори в рамките на аутистичния спектър.

Стресът и нервната система са в тясна връзка при аутизма. Един човек с невротипичен мозък (т.е. без аутизъм) може под влияние на подходящи обстоятелства да стане отличен математик, докато човек с аутистичен мозък би могъл да достигне нивото на гениален математик. От друга страна, при внезапен шок или силно напрежение, обичайният тип мозък може да реагира с плач или вик – силна, но все пак краткотрайна емоционална реакция. Аутистичният мозък в подобна ситуация е склонен да се „изключи“: човекът буквално се затваря в себе си, потъва под „кота нула“ и може да замълчи напълно за дълго време… или поне докато отново не получи необходимите любов, приемане и доверие, за да се чувства в безопасност и да „излезе“ от това състояние.

Ранната намеса е от ключово значение. Специалистите препоръчват още в периода на ранното детство (до 1 годинка) да се правят качествени психологични оценки и скрининг на развитието, а след това – през интервали от 3-4 месеца. Целта е да се установи навреме дали едно бебе проявява предразположеност към лесно стресиране и аутистично поведение. В случай че се забележат такива признаци, би било изключително полезна профилактика да се осигури стабилна, несменяема среда за детето. Избягването на резки промени и стресови ситуации в тази критична възраст може да предотврати отключването на аутизма или поне да смекчи проявите му. За съжаление, често аутизмът се разпознава едва когато симптомите на аутизъм вече са явни – обикновено след 2–3 годишна възраст.

Недоказани теории за причините за аутизъм

Теория е, че казеина и глутена не се разграждат в организма на децата от аутистичния спектър, поради което постъпват токсини в мозъка и на това се дължи аутистичното разстройство. Много деца години наред се подлагат на безглутенови и безказеинови диети, да са им назначени предварителни изследвания за алергия към глутен и казеин. Не бива да се лишава подрастващия организъм от жизнено важни храни, освен ако не е докана алергия!
Световната здравна организация подчертава липсата на научни доказателства за връзката между аутизма и употребата на парацетамол по време на бременност.
Теория е, че ваксините са причина за постъпването на тежки метали в организма на детето, които стигайки до мозъка чрез кръвта, са причина за поведенческите проблеми при деца с разстройство от аутистичния спектър.
Теория е, че от въздуха и храната попадат всякакви токсични съставки в организма на детето, поради което тежките метали се отлагат в косата и ноктите му у не се регистрират с изследване за наличие на тежки метали в организма, поради което след известен период на прилагане на безглутенова и безказеинова диета, детето се подлага на хелация за „извеждане“ на тежките метали от организма.
Теория е Канеровата теория за майката- хладилник, че децата престават да търсят комуникация със света и се затварят в себе си, заради студената майка, така наречената от Канер „майка- хладилник“, която не проявява достатъчно топлина и нежност към детето си в първите месеци и години след раждането или отсъства прекалено често от къщи.
Теория е, че децата от аутистичния спектър първо трябва да се „излекуват“, а след това да се интегрират сред връстниците си. Децата са различни и за всяко от тях една от най- добрите терапии е естествената за детето среда, определена от екип специалисти. Една от най- добрите терапии за децата с аутистично разстройство е контакта в естествената им среда- връстниците, който повлиява силно процеса на подобряване на социалните им умения.

Научно доказано до момента

Прочуване на Ottawa Hospital Research Institute установява, че употребата на марихуана по време на бременност може да повиши риска от развитие на аутизъм при деца.
Учени от Кеймбриджкия университет във Великобритания и Държавния серумен институт в Дания са установили връзка между излагането на високи нива на естрогените в утробата и вероятността от развитие на аутизъм при новородените.
Ежедневната и професионална терапевтична работа подпомага процеса на движение на детето с аутизъм нагоре по спектъра.
Приложен поведенчески анализ – Applied behavior analysis (ABA), известен още като Lovaas, поведенческа или интензивна намеса, е интервенция, заедно с речевата терапия, която Американската Асоциация на педиатрите е одобрила за лечение. Американските приложни поведенчески аналитици са направили достатъчно голям брой имперични изследвания с приложени резултати, които предложили на Американската Асоциациа на педиатрите и след обстойно запознаване АБА е научно доказата работеща терапия.
Днес се признават и следните терапии:
- Логопедична терапия
- Ерготерапия
- Developmental, relationship-based подходи
- Naturalistic Developmental Behavioral Interventions (NDBI)

Особености на възприятието и поведението при аутизъм

Децата с аутизъм възприемат постъпващата от външния свят информация по различен начин. Много от тях имат сензорни проблеми – мозъкът им обработва сетивните дразнения поотделно, вместо едновременно. Ето един нагледен пример:

При дете без аутизъм: Ако помолите едно обичайно развиващо се дете да ви подаде чаша вода, то едновременно чува думите, вижда човека, който ги изрича, и усеща ситуацията. Мозъкът му паралелно обработва всички стимули и то почти мигновено реагира – посяга и подава чашата, т.е. изпълнява молбата адекватно.
При дете с аутизъм: Когато помолите аутистично дете за чаша вода, първо до него достига звукът на думите. Докато мозъкът започне да обработва чутото, детето забелязва визуален детайл в обстановката, който отвлича мисълта му. След подсказване от ваша страна, то се връща към задачата, тръгва да посяга към чашата, но вече е доловило и някакъв мирис – мозъкът превключва да анализира новия стимул. Това разсейва детето; то започва да скача или да маха с ръце, отчаяно опитвайки се да се съсредоточи. В крайна сметка вие сами сте взели чашата с вода, докато детето привидно игнорира молбата – неговата реакция изглежда необичайна, но всъщност е резултат от пренатоварен и дезориентиран сензорен поток.

Причината за тази разпокъсаност в поведението е именно недостатъчният брой нервни връзки в мозъчната кора. В нормални условия, когато външен стимул (звук, светлина, допир и т.н.) достигне до рецепторите ни, сигналът се предава по нервните пътища до кората на главния мозък. Там множество неврони и синапси участват в комплексна мрежа, която едновременно обработва различните аспекти на информацията и изпраща команден отговор към тялото – движение, действие или говор. Ако сравним нервната система с транспортна мрежа, авария или „задръстване“ в определен възел блокира нормалния трафик нататък. При аутизма точно това се случва – недостигът на връзки създава блокажи по „пътя“ на информацията, така че тя не може да се придвижи гладко до мозъка и обратно. Обработката става на порции, накъсана, и реакцията на детето изглежда неадекватна.

За щастие, развиващият се мозък притежава пластичност. С подходящи терапии децата с аутизъм постепенно се учат да интегрират сетивата си – да обработват звук, образ, допир едновременно. Този процес изисква много време, усилия и разнообразни подходи, но резултатите могат да бъдат значими. Когато едно дете от аутистичния спектър постигне по-високо ниво на функциониране, то често успява да имитира поведението на околните (макар и не напълно разбирайки го) и на пръв поглед започва да се вписва в обществото.

Импулсивността почти винаги остава характерна черта – колкото и да напредват, за аутистичните личности е трудно да се откажат напълно от спонтанните реакции и честно изразяване на мислите. Поради тази причина на много възрастни с аутизъм им е трудно да задържат продължително една и съща работа или да поддържат широк кръг социални контакти – общуването ги изморява и стресира повече от обикновено. И все пак, хората с аутизъм често блестят в определени сложни дейности. Те имат изключителна памет за детайли и нерядко разбират без усилие идеи, които за останалите изискват продължително обучение – например сложни математически концепции или научни феномени. Парадоксално, точно нещата, които невротипичният мозък учи с упорит труд, за аутистичния понякога са ясни като бял ден.

Терапии и социализация на децата с аутизъм

Децата с аутизъм се развиват и напредват най-добре, когато около тях има любяща, приемаща и подкрепяща среда. Емоционалната интелигентност – способността да разбираме и управляваме емоциите си – при повечето хора се формира естествено в хода на детството. При децата с аутизъм обаче тази способност се изгражда бавно и то с много труд: чрез специализирани терапии, неуморно търпение, любов, приемане и доверие от страна на родители, учители, терапевти, връстници и цялото общество. Нужни са години, през които т.нар. аутистични епизоди (моментите на блокаж, паника или самовглъбяване) постепенно намаляват. С времето детето става все по-социално и по-пълноценно влиза в ролите на ученик, приятел, член на общността.

Смята се, че един от най-големите проблеми при децата с аутизъм е липсата на мотивация. Затова ключов елемент в терапиите е първо да се създаде мотив у детето – желание да общува или да извърши дадено действие. Чрез техники на поощрение, ангажиране с интересите на детето и структурирани обучителни програми, терапевтите успяват да „привлекат“ вниманието му към външния свят. Така детето постепенно научава нови знания и умения, повишава самочувствието си и започва да излиза от своя затворен свят. Става „повече с нас“ – придвижва се към споделения свят с неговите правила и норми.

Тук е важно да се отбележи, че децата с аутизъм са по природа прямолинейни и импулсивни – казват и правят това, което чувстват, без социалните филтри, които обикновено възпитаваме у децата. Затова значима част от социализационните терапии всъщност ги учат на неща, които за нас са втора природа – например да не казват всичко, което им минава през ума, или с други думи любезно да прикриват някои свои непосредствени мисли (което в очите на аутиста е равносилно на „да лъже“). Елементарна игра като „криеница“ може да отнеме месеци обучение. Аутистичното дете първично не предполага, че има нещо, което то знае, а другите – не. Затова, когато се скрие, то веднага може да викне или само да излезе, показвайки къде е – убедено, че всички така или иначе знаят мястото му. Детето с аутизъм смята, че всичко, което е в неговата глава, е достояние и на околния свят. Едва чрез целенасочено трениране то започва да разбира концепцията за „чуждата гледна точка“ – че другите хора не виждат и не знаят всичко, което то вижда и знае.

Широкият аутистичен спектър включва деца с огромни различия – от напълно невербални и дълбоко вглъбени в себе си, до високофункциониращи, които могат например да извършват сложни изчисления наум, но все пак изпитват затруднения в типичната комуникация с връстници. В крайна сметка общото между всички хора с аутизъм е некачествената комуникация и трудната социализация. Тези дефицити са източник на най-голямо страдание – както за самото дете, така и за неговото семейство. Поради това често се казва: аутизмът не е болест, а страдание, което може да се облекчи. Лекарство за аутизма няма, но с волята и любовта на всички около детето – родители, учители, връстници и обществото като цяло – то може да се почувства прието и обичано. Именно любовта и вярата в потенциала на детето с аутизъм му помагат да разгърне способностите си, да наваксва развитието си и да се движи постепенно нагоре по скалата на аутистичния спектър – ставайки все по-социална и самостоятелна личност.

Форми на аутизъм: синдром на Канер и синдром на Аспергер

Аутизмът често се описва като спектър от състояния, който обхваща както нискофункциониращи, така и високофункциониращи форми. В медицинската литература най-често се говори за класически аутизъм (синдром на Канер) – към него се отнасят по-тежките случаи, – и за синдром на Аспергер, който се счита за по-леката, високофункционираща крайност на спектъра. Тези наименования идват от първите описания на разстройството през 40-те години на ХХ век. Американският психиатър Лео Канер пръв наблюдава (през 1943 г.) група деца с нетипично развитие – липса на реч, избягване на очен контакт, неспособност за комуникация – и въвежда термина аутизъм. Година по-късно (1944 г.) австрийският лекар Ханс Аспергер описва друга група деца, които имат нормална или дори ранна реч и добри когнитивни способности, но проявяват ограничени интереси и затруднения в общуването. По-късно на негово име е наречен синдромът на Аспергер.

Синдром на Канер (класически аутизъм)

Проявява се в първата година от живота на детето.
Ходенето (прохождането) се развива по-рано от говора.
Среща се както при момчета, така и при момичета.
Липсва зрителен контакт; детето сякаш не забелязва околните.
Речта – ако е налична – няма комуникативна функция (детето не използва думите, за да общува).
Наблюдават се проблеми в познавателната (когнитивната) сфера.
Интелектът е под нормата; ограничени умствени способности.
Поведението често е стереотипно или неспокойно.
При постъпване в болница детето проявява безразличие към отсъствието на близките си.
Неблагоприятна социална прогноза (трудна самостоятелност).

Синдром на Аспергер

Проявява се по-късно – през втората, дори през третата година от живота.
Речта се развива рано – обикновено преди прохождането.
Среща се почти изключително при момчета.
Зрителният контакт е кратък и повърхностен (детето поглежда набързо, но не задържа поглед).
Речта има комуникативни функции (детето говори, за да общува).
Проблемите са основно в емоционалната сфера (трудно разпознаване и изразяване на емоции).
Интелектуалното развитие е в норма или над нея (някои деца са с висок IQ).
Поведението изглежда странно или ексцентрично.
При постъпване в болница детето изразява желание да се прибере вкъщи, но също така е сравнително безразлично към отсъствието на близките.
Благоприятна социална прогноза при подходяща подкрепа (могат да водят самостоятелен живот).

Двата синдрома споделят основните черти на аутистичния спектър, но имат и съществени разлики. Освен липсата на забавяне в говорното развитие при Аспергер, друга важна разлика е в самосъзнанието на засегнатите. Високофункциониращите хора с класически аутизъм често страдат от това, че не могат да бъдат като другите, докато представителите на синдрома на Аспергер – осъзнавайки своята различност – не биха искали за нищо на света да бъдат „като другите“. Синдромът на Аспергер е съпроводен с относително запазена интелигентност и езикови умения, което позволява на тези деца да посещават масово училище и дори да се открояват с постижения в академични области. Често обаче нямат достатъчно емоционални ресурси, за да посрещнат всички изисквания в клас. Те са с по-ниско самочувствие, силно самокритични и не понасят да грешат. В отговор на стреса и безсилието си да се справят, децата с Аспергер понякога получават бурни изблици на гняв или паника. Рядко изглеждат отпочинали – уморяват се лесно, особено когато нещата не са по правилата, които те сами строго следват.

По отношение на социалните умения, децата със синдром на Аспергер имат затруднения при изграждане на взаимоотношения. За разлика от децата с класически аутизъм, които често изглеждат напълно незаинтересовани от околните, много от децата с Аспергер искат да бъдат общителни и да имат приятели. Те обаче не знаят как да постигнат това. Разчитането на невербалните сигнали в общуването (като изражения на лицето, жестове, тон на гласа) е сериозно предизвикателство за тях. Тези сигнали, които повечето от нас възприемат подсъзнателно, за човек с Аспергер остават загадка – и съответно общуването и поддържането на приятелства са трудни, особено с хора, които не разбират техните особености. Добрата новина е, че децата с Аспергер имат мотивация да общуват. Това донякъде улеснява задачата – те са заинтересовани да се впишат. Ако в ранна училищна възраст с общи усилия успеем да ги научим да разпознават социалните знаци (в началото дори наизустявайки ги като уроци), те биха могли значително да подобрят комуникативните си умения. На практика някои деца със синдром на Аспергер, които получават навременна помощ, впоследствие могат почти да „излязат“ от списъка с диагнозите – дотолкова усвояват социалните правила, че започват да се държат сравнително типично.

В същото време трябва да помним, че децата с класически аутизъм (тип Канер) живеят в свой собствен свят, докато децата с Аспергер живеят в нашия свят, но по свой собствен начин – със свои правила и норми. Правилата, нормите и авторитетите са особено предизвикателство за всички деца от аутистичния спектър. Дори когато приемат логически нуждата от дадено правило, на тях им е трудно да го следват, ако то противоречи на вътрешната им логика или рутина.

Интересен поглед дават самите възрастни с Аспергер, които се смятат за социално адаптирани (т.нар. „Aspie“ общност). Те споделят, че „вписването“ им в социалния свят им коства нечовешки усилия, тъй като са принудени като маймунки да имитират поведението на другите, което ги изтощава до краен предел. От друга страна, някои от тях с чувство за хумор отбелязват, че целият свят сякаш е зает да търси лекарство за тях – да „поправи“ мозъците им – но ако някой наистина успее, те не знаят как биха живели без аутизма си, след като цял живот са живели с него. Други пък остроумно отбелязват, че ако утре се намери лекарство, което да премахне аутизма, за по-малко от 24 часа ще се срине цялата съвременна комуникационна и компютърна технология – защото в голяма степен именно хора от спектъра стоят в основата на тези разработки.

Силни страни на учениците и студентите с аутизъм (особено със синдром на Аспергер) в образователна среда:

Обикновено не ги разсейва бурният социален живот – много техни връстници губят фокус заради забавления, докато младите хора с аутизъм се концентрират върху ученето.
Нерядко притежават необикновена памет или естествен афинитет към компютрите – качества, които им дават силен старт в училище или университета.
Формалният, структуриран стил на писане (научни есета, доклади) им се отдава по-лесно, отколкото воденето на ежедневен непринуден разговор.
Имат способността да изучават определена област в значителна дълбочина, с внимание към детайла.
Често са силно мотивирани и независими в учението си – могат самостоятелно да следват целите, които са си поставили.
Мислят изключително целеустремено и логично, особено когато са фокусирани върху задача от интерес за тях.
Притежават оригиналност и творческо мислене; виждат решения там, където другите не биха се сетили.
Объръщат голямо внимание на детайли и се стремят към прецизност и точност във всичко, което правят.

Предизвикателства и затруднения, с които се сблъскват тези ученици:

Общуването с връстници (а понякога и с учители) е затруднено – те могат да изглеждат наивни в социалните контакти или да не разбират нечий тон/намек.
Изпитват силна тревожност при социални ситуации, особено когато трябва спонтанно да се включат в разговор или групова дейност.
Разчитат на рутинута и не обичат резки промени – внезапна промяна в графика или средата може да ги обърка и стресира.
Често имат слаби организационни умения – може да са гениални в даден предмет, но да забравят да си напишат домашното или да си подредят материали.
Лесно се разсейват от странични стимули, ако нещо привлече вниманието им извън текущата задача.
Понякога им е трудно да отсеят съществената информация от несъществената – могат да се фокусират върху малък детайл и да пропуснат цялостната картина.
Склонни са да разбират езика буквално – шеги, метафори или абстрактни понятия често им убягват или ги объркват.
Предпочитат познатата среда – дори малки промени (например да седнат на друго място в класната стая) могат да ги извадят от равновесие. При нарушаване на установената им рутина нерядко изпадат в стрес.
Работата в екип е особено трудна за тях заради споменатите социални дефицити. В групови задачи те може да пропуснат неизречени послания (езика на тялото, мимики), да направят коментар, който звучи неуместно за останалите, или да не успеят да се съобразят с различната аудитория.

Аутизмът е сложен пъзел. Макар науката все още да няма всички отговори, едно е ясно: с правилната подкрепа, разбиране и приемане хората с аутизъм могат да разгърнат своя потенциал и да заемат достойното си място в обществото – обогатявайки го със своята уникална перспектива и способности.

Източници: